1. Неизбежното успиване. Имаш лекция от 9:00 и като нормален средностатистически студент си настройваш алармата за 7:00 – 7:30. Тя звъни…звъни…и продължава да звъни. Временно я изключваме с уговорката, че ще поспим още 5-10 минути и ще станем, но уви… Алармата пак е звъняла като разтревожена майка, но кой да я чуе… Събуждаме се, но не от тормозещия тон на алармата, а от шумоленето на своя съквартирант, поглеждаме часовника и какво 9:15… Тук идва въпроса: Има ли смисъл въобще да отивам?

 

 2. Градския транспорт (ако използвате такъв). Това е едно доста добро извинение за закъснение, тъй като трафика е неконтролируемо голям и нараства с всяка изминала година, а вие нямате абсолютно никаква вина за това. Ако ползвате метро – ОК, но ако ползвате метро и автобус, тогава става страшно…  метрото го чакаш 5 минути, а автобуса 25… Не трябва да сме доста напреднали във висшата математика, за да си направим сметката. По-неприятно става, когато в автобуса (280 например) хората са се залепили като ваденки на стъклата и няма място за теб… следователно чакаш следващия, но и там удряш на камък.  

 

 3. Решаваш да вървиш пеша. Но какво се случва… Подхлъзваш се и падаш в лечебната кал, покрила цял студентски град… Следователно се прибираш и преобличаш (това също отнема време). Отново тръгваш пеша, решаваш, че и без друго си закъснял и можеш да си вземеш парче пица, взимаш парчето пица и неволно ставаш жертва на изнудване от страна на едно улично куче. Поглеждаш часовника и се успокояваш от факта, че са минали само 40 минути от часа и все още имаш време.

 

 4. Срещаш съученик от гимназията… Невероятно, но факт: България е малка! Започвате да си говорите за сегашното ви развитие и т.н. Не забравяте да питате и за старите си съученици… „Абе ти знаеш ли, че Митко станал баща“ или „Класната се оженила…отново“. И не усещаш как времето минава и отново закъсняваш…

 

 5. Спират те някакви “приятни” твои набори (например в подлеза на СУ) и те убеждават, колко красив, мирен и изпълнен с доброта е светът в тяхната секта. Исус не струвал пет пари в сравнение с техния ”учител”… ти им казваш, не благодаря ви, не ме интересува това нещо, но те са се организирали като глутница… тук един, там друг, а ето и един на изхода… В последствие тичешком се измъкваш от всичко това само и само да се добереш до метрото.

 

Това бяха моите топ 5, надявам се да ви допаднат... и помнете, винаги можете да използвате едно от тях в удобен случай!

 

автор: Павел Пенчев

Ходенето на лекции не е задължително, така че ако не ти се ходи, винаги можеш да си намериш не 5, а 555 причини да не идеш. Важното е да се появиш в деня на изпита и по възможност да си подготвен.

В моя университет е! Ако имам повече от 3 отсъствия, отивам директно на ликвидация...
А статията се казва „5 причини да закъснееш за лекции“ , а не „5 причини да не ходиш на ликции“...